категории

неделя, 23 април 2017 г.

Под протрития кожух




В тишината древна, извън прашния си кът,
върви сърцето по верния си път,
приело облик и облечено в плът,
сред презряна подлост и отблъскващ студ.
Търси благост, мир, любов,
почтена примиреност, нечий стон.
Но кой по този път напред,
 би зърнал него, протрития портрет?
Под таз обвивка, като пълна скръб,
сърцето бие, преизпълнено с кръв
и всяка кръпка под раздрания кожух,
и стъпка плаха по любимия маршрут,
го води тъй далече от това,
да бъде себе си сред пошлата лъжа.
А тоз човечец, туй сърце,
тъй силно бие, търси и зове,
за малкото, за нищото, за нечии ръце,
за две прегръдки и едно лице.
Кажи ти, пътнико по тоз маршрут,
ти срещна ли сърцето под протрития кожух?
И ако да, кажи сега, съзря ли в него таз душа,
тъй чиста, празна, като девствена сълза,
позна ли себе си под грубата си суета?

Пътят на слепеца

                                                                Затварям очи, тихо е. Тичам, пътят е дълъг, бавно издигащ с...